ВИДОВЕ КЪСОКОСМЕСТИ

БРИТАНСКА

Британската котка е може би най-старата порода котки в Англия, чийто произход води към Рим. Тя е породата, която е известна с най-голямото цветово разнообразие - признати 75 цветни варианта. Главата е кръгла, със широк череп. Има добре развита брадичка и къс и широк нос. Ушите са леко заоблени и широко разполжени. Очите са големи, кръгли и широко отворени. Вратът е къс дебел. Тялото на британките е масивно и набито. Имат широки гърди и къси крайници. Опашката е къса и дебела. Козината им е мека и гъста. Теглото на женската варира 5 – 7 кг, а на мъжките между 5 - 10 кг. Подходящи са за спокойни семейства, които може да отглеждат и други домашни любимци, за сами живеещи хора и за такива, които за първи път ще отглеждат котка. Лесно се адаптират към живот в апартамент. Те са интелигентни, любимци на треньори, заради което и често се появат във филми. Британските късокосмести котки са привързани и срамежливи котки, които обичат компанията на други животни, но не и тази на много активни деца. Продължителността на живота на британската късокосместта котка е сравнително дълга – между 14 и 20 години.

АМЕРИКАНСКА КЪСОКОСМЕСТА

Американската късокосместа котка е най-разпространената котешка порода в САЩ. Тя се среща толкова често там, както европейската късокосместа порода котки в Европа. В началото на миналия век е призната от Американската асоциая на любителите на котки под името Домашна късокосместа. Чак през 1966 г. нейното име е променено на Американска късокосместа котка. Разликата между американската и европейската късокосместа котка е в по-едрото тяло, по-дългите крайници и уши (дължината им е равна на ширината им в основата и са с по-овални краища) на американската представителка. Американската късокосместа порода е пренесена от английски колонисти в Америка, където тя се адаптирала и изглежда така както днес. Размерите на американската късококосместа котка са средни до големи. Среща се в 80 цветови варианти, като най-разпространеният е сребрист теби с тъмни бегези. Мъжкият тежи около 7 кг, а женската около 4 – 6 кг. Американска късокосместа котка е с добър нрав, интелигентна и има ловни способности. Спокойният й характер я прави подходящ компаньон за малки деца и дава възможност за отглеждането й заедно с кучета. Има сравнително дълъг живот - 15 – 20 години и се отличават с добро здраве. Като недостатък може да се посочи, че представители на тази порода са склонни към болести на сърдечно-съдовата система.

ЕВРОПЕЙСКА

Произходът на еврoпейската късокосместа котка се свързва с времето на императорски Рим. Когато римляните разпространявали своята култура в Европа, те носели със себе си и котките си. Именно тези котки дават началото на европейската късокосместа порода. Тя е призната от ФИФЕ, но от американските клубове – не. Европейските късокосмести котки имат различни окраски. Те се срещат най-често в Чехия, Словакия и техните съседи. Обитават и градовете и селата. Поради многобройните кръстоски те не могат да бъдат използвани за селектиране на расови животни. Признати са 41 цветови варианта. По външен вид европейската котка прилича много на британската. Имат здраво, мускулесто и гъвкаво тяло. Доре развит е гръдният кош. Крайниците са средно дълги, лапичките са кръгли, опашката има средна дължина. Главата е овална. Носът е равен със средна дължина. Имат големи бузи. Ушите са средно големи. Очите са кръгли и широко отворени, с тъмнооранжев, жлълт, зелен, син или бакър цвят. Вратът е дебел, със средна дължина. Козината е къса и гъста. Европейската късокосместа порода е подходяща за семейства с деца и с други домашни животни и за хора, които за първи път ще отглеждат котка. Някои представители са с тих и спокоен характер, други са шумни и много активни. Това се дължи на много кръстоски, в резултат на които се е обособила породата. Козината на тази се порода се поддържа лесно – един път седмично да се сресва.

ЕКЗОТИЧНА

Екзотичната късокосместа котка е изкуствено създадена порода от селекционери, които искали да постигнат вида на персийската котка без нейната дълга козина. Това се случило в началото на втората половинана миналия век. За целта американска късокосместа, бирманска и британска късокосместа са кръстосани с персийка. Тя известна като “мързеливата човешка персийка”. ФИФЕ признава породата през 1986 г. Екзотината късокосместа котка има заоблено тяло, с къс и дебел врат. Има малки уши, чип нос и големи кръгли очи. Дължината на козината му от 1 до 4 см. Тя мека като плюш. Поддръжката на козината се изразява в ежеседмично изчеткване. Екзотичната късокосместа котка е подходяща за семейства с деца и с други домашни животни. Лесно се адаптира към живот в апартамент. Притежава нежен и спокоен характер. Не обича на мяучи. Тя е приятелски настроена котка, която има нужда от внимане и не обича да остава сама дълго време.

АМЕРИКАНСКА ТВЪРДОКОСМЕСТА

Американската твърдокосместа котка е домашна котка, която произхожда от северните части на щата Ню Йорк. Тя се появява в резултат на естествена мутация в котилото на котка от ферма, разположена в този щат. Американската твърдокосместа котка е призната през втората половина на миналия век - 1966 г. Американската твърдокосместа котка е подходяща за семейства с деца или самотни хора с други любимци, както и за хора, които нямат опит в отглежаднето на котки. Тя е със средни размери, мускулесто тяло със средни на дължина крайници и опашка. Главата е кръгла с ясно изразени скули и добре оформени муцуна и брадичка. Ушите са със средна големина с леко закръглени връхчета. Очите са големи и широко разположени. Козината е къса и гъста. Разглежданият вид има по-твъдри косми по главата, гръбнака, бедрата и горната част на опашката. Те са по-груби и на места леко къдрави (дори и мустаците са често къдрави) Срещат се 27 цветови варианта. Американската твърдоскосместа котка е интелигентна и привързана към стопанина си. Тя е любознателна, игрива и не е шумна. Отличава се с добро здраве и устойчивост към болести.

РУСКА СИНЯ

Руската синя котка е известна от много отдавна на хората, но нейният произход се губи във времето. Някои селекционери смятат, че тя произхожда от Арахангелс, Русия. От там тя е пренесена в Западна Европа от търговците и мореплавателите. Други смятат, че руската синя котка е била собственост на руските царе. Царица Екатерина II подарила на английското кралско семейство една двойка от тази порода. Така тя получила разпространение в Европа. В началото на миналия век руската синя котка била внесена и в САЩ. В миналото тези котки са били тромави и дебели, но след втората световна война селекционери с помощта на синя сиамка засили по-стройната фигура в тази порода. Днес тя е много елегантно животно със синя козина, с равномерна окраска, без приглушеност или рисунки. Козината е много гъста и плюшена. Възглавничките на лапите и носната гъба са също сиво-сини. Тялото е издъжено. Крайниците също са дълги, а лапите тесни и овални. Очите са бадемовидни и широко разположени, с наситен зелен цвят. Ушите са големи и широко резположени. Вратът и опашката са доста дълги. Руската синя котка е подходяща порода за сами живеещи и работещи хора, които за първи път отглеждат котка и за семейства с по-големи деца. Това е интелигентна, възприемчива и игрива котка, която много се привърза към стопаните си, но остава предпазлива към непознати. Имат много спокоен характер, но не харесва променящи се условия. Отличава се с изключителна чистоплътност. Ако тоалентата и се строри мръсна има вероятност да се изходи някъде другаде. Руската синя котка е с много тих глас, който не се променя през годините. Има отлично здравословно състояние и живее до 18 - 19 години.

СИАМСКА

Сиамската котка е порода домашна котка. Тя е една от първите точно разпознати породи ориенталски котки. Точният произход на породата е неизвестен, но се смята, че произхожда от югоизточна Азия, както и че е потомък на свещени котки в храмовете в Сиам (днес Тайланд) .Среден до голям ръст. Тегло между 2 и 6 кг. Тялото е издължено и гъвкаво, опашката е със заострен край. Козината е къса и прилепнала към тялото, без подкосъм, като е характерен калърпойнтът - обикновено основният цвят е бял и само главата, лапите и опашката са в различен по-тъмен цвят (изключение правят най-тъмните видове, които са нашарени и по гърба). Допускат се различни нюанси - шоколадово, синьо, рижаво, цвят канела. Малките котета се раждат бели и чак няколко дни по-късно започват да потъмняват като окончателната окраска се появява на около 6-10 месеца. Много сиамски котки имат късогледство, което е била една от отличителните черти на породата и с нея са свързани много легенди. В наше време този генетичен дефект се смята за недостатък, който не се допуска от приетия стандарт на породата. Сиамските котки са умни, общителни, обичат да са сред хора и силно се привързват към тях. Твърди се, че по характер приличат изключително на стопанина си. Тези котки са известни с голямата си игривост дори и като възрастни и със силното си мяукане, с което привличат вниманието към себе си, тъй като са много взискателни и имат нужда от ангажираността на стопаните си. Също така те са изключително паметливи и умеят да се отблагодаряват за всяка добра дума или жест на стопанина си.

СНОУ ШУ

Сноу шу е домашна котка, получена в резултат на кръстосването на сиамска с би-колор американска късокосместа котка през 1960 г. Нейната създателка е Дороти Хайндс-Дохърти. Породата е призната от всички котешки асоциации. Името ѝ произлиза от белите лапички, които има (от англ. snow shoe). Сноу шу има петна на лапичките, приличащи на обувки и бяло обърнато V, което започва от челото и се простира по муцуната. Тялото е със средни размери, с добре развита мускулатура. Теглото достига 5-6 кг. Главата и ушите имат триъгълна форма. Очите са сини на цвят. Опашката е със средна дължина. Козината къса, а окраската може да бъде син, светло бежов, шоколадов, лилав, линкс или сийл пойнт, като основният цвят е бял или сив. Поради приятния си характер, сноу шу е подходяща порода за семейства с деца и други домашни любимци. За нейното отглежадане не се изисква стопанинът да има опит с котки, тъй като е много социална, интелигентна котка, която може лесно да се обучава. Тя е енергична и бързо се адаптира към заобикалящата я среда. Има нужда от внимание и не обича да е сама дълго време, заради своята привързаност към семейството. Космената покривка се поддържа лесно. Сноу шу може да има проблеми със зъбите, но като цяло се отличава с добро здравословно състояние.

КОРАТ

Корат е порода късокосместа домашна котка произлизаща от Тайланд. Носи името на едноименното тайландско плато Корат. Котките Корат се споменават в древен сборник със стихове, т.нар.„Книга със стихове за котките“, създадена между 1350 и 1767 г. В Тайланд, някогашния Сиам, както и в Япония те се отглеждат от векове като са високо ценени и се е смятало, че носят щастие. Били са предназначени главно за високопоставени лица и е било строго забранено да се изнасят извън страната. Те попадат в Европа едва в края на 19 в. и доста бързо си спечелват популярност. Малки до средни размери. Главата е със сърцевидна форма, очите са кръгли, големи и блестящи, в син цвят докато котенцата са малки, след което стават зелени. Козината е къса, гладко прилепваща към тялото, мека, без подкосъм, сребристо-синя на цвят като устните, носът и възглавничките на лапите могат да бъдат лилави, тъмносини или в розов оттенък. Често я описват като подобна по характер на сиамската котка с всички характерни за ориенталските котки черти и главно изключителна преданост към стопанина. Корат са спокойни котки, много общителни, прекрасно се адаптират към живот в апартаменти. Много умни и съобразителни, обичат играта, недоверчиви са към външни хора. Трудно понасят шума затова много се стресират в изложбена обстановка. Поради това, че нямат подкосъм, лесно се простудяват и могат да имат респираторни проблеми.

АБИСИНСКА

Абисинската котка е порода домашна котка произхождаща от дивите африкански котки населявали някогашната Абисиния, старото название на дн. Етиопия. Абисинската котка е със среден размер и хармонично развито тяло. Добри пропорции, дълги, фини крайници с малки овални лапи, дълга опашка, изтъняваща леко към края. Изящна глава с триъгълна форма и омекотен контур, дълга шия. Очите са бадемовидни, блестящи, много изразителни, около клепачите очертани с черно, което ѝ придава вид сякаш е гримирана. Ушите са големи и заострени в краищата и изглеждат винаги нащрек. Козината е къса, тънка, плътно прилепваща към торса, с преливащи се цветове, по-тъмна по гърба и по-светла по корема, гърдите и вътрешната част на лапите. Изключително грациозна котка. Отличителен белег е характерната за тази порода окраска между очите под формата на буква М. Тази котка е силно привързана към стопаните си и страда, когато остава дълго време сама. Нуждае се от внимание и ласки, но в същото време не изисква много и специални грижи за поддръжка. Активна, подвижна, атлетична, тиха (мяученето е рядко и много дискретно и тихо).

БОМБАЙСКА

През 1953 г. американката Ники Хорнър е твърдо решена да създаде котка, която е възможно най-близка до любимия ѝ герой черната пантера Багира от „Книга за джунглата“ на Ръдиард Киплинг.Пет години по-късно тя успява да получи желаната мини пантера чрез кръстоска между черна американска късокосместа котка с тъмномедни на цвят очи и женска черна бирманска късокосместа котка. Породата е официално призната от CFA (Cat Fanciers Association) през 1970 година. Бомбайската котка е любяща и спокойна. Много общителна котка, която не обича да бъде сама и постоянно търси контакт със собственика. Щастливо приема съжителството с други животни и деца. Интелигентна е и лесно може да бъде обучена на някои трикове, както и да изпълнява прости команди – да носи предмети или да скача в ръцете ни, когато я повикаме. Котката е със средни размери. Главата е закръглена с широко лице. Очите са големи и добре раздалечени в тъмномедни цветове. Козината е къса и лъскава. Цветът на козината е абсолютно черен в цялата си дължина до корена. Бомбайската котка не се нуждае от често разресване, тъй като козината ѝ е къса.

ЕГИПЕТСКА МАУ

Египетската мау е порода късокосместа домашна котка, произхождаща от обитаващите Египет улични породи запазили естествения за дивите представители на семейство Котки петнист външен вид. Тези котки са отглеждани и почитани в Египет още преди 4000 г. и техни изображения се срещат в древни папируси. Египетската мау е била обожествявана като се е смятало, че тя е превъплъщение на богинята Бастет, която предпазвала от страшни бедствия и спомагала за узряването на реколтата. Тези котки са били отглеждани в храмовете, посветени на Бастет, както и в домовете на египетската аристокрация, където са били считани за членове на семейството с всички произтичащи оттук привилегии. От 2016 вече има регистриран официален развъдник на породата и в България. Средна по размери, с добре развита мускулатура. Лапите са малки и кръгли, което придава на походката ѝ особен характер все едно стъпва на пръсти. Опашката е със средна дължина и заоблен край. Главата е с триъгълна форма и заоблен контур. Големи бадемовидни очи, които задължително трябва да са зелени - като цвета на Цариградско грозде. Къса, копринено мека козина, окраската е петниста, но от 2006 г. стандартът за породата признава и изцяло черните, както и сини мау. На главата си има черна буква М между очите .Жизнерадостен, активен, игрив, със запазен ловен инстинкт към мишки и гризачи. Много любвеобилна към стопаните си и недоверчива към непознати. Добре се разбира с други котки. Трудно понася самотата, смяната на климата и студа и лесно настива.

СИНГАПУРСКА

Сингапурската котка е късокосместа порода, срещана навсякъде в Сигапур, където е известна като котката на любовта. С излкючение на Сингапур, тя са слабо разпространена порода. Призната е само от няколко клуба в Сащ. Сингапурската котка е най-дребната порода сред домашните котки - женските тежат по-малко от 2 кг. Има масивна кръгла глава, върху която изпъква долната челюст. Ушите са големи и отворени, носът е дълъг с червена мека част. Очите са големи с бадемовидна форма и със зелен или златист цвят. Опашка е близо две трети по-къса от тази на другите късокосмести породи и завършва с тъп край. Козината е светлобежова, прилепнала плътно към тялото с ярко изразен тикинг. Сингапурата е самоуверена и жизнена котка, която иска да е част от всичко, с което се занимавате, било чистене, готвене, просто четене на книга или ровене в интернет. Тя е интелигентна и много се привързва към своите стопани. Разбира се добре с други домашни любимци и деца. Подръжката на козината ѝ е елементарна. Има отлично здраве. Често се налага малките котенца да се раждат чрез цезарово сечение, поради малките размери на майката. Продължителността на живота на представителите на породата е около 15 години.

ТОНКИНСКА

Тонкинската котка се е получила в резултат от кръстосването на сиамски с бирмански котки. Тя притежава тялото на бирманката и окраската на сиамката. Създадена е в Канада преди повече от 30 години. Там е и призната за първи път от котешка асоциация. Това се случва през 1971 г. Няколко години по-късно тя получава и шампионски статус от TICA и ACFA. Тонкинската котка средно голяма, късокосместа порода. Главата е сравнително малка с квадратна муцуна, ушите са широко разположени, наклонени напред и със заоблени краища. Очите са с бадемовидна форма и много изразителни. Имат синьо-зелен цвят. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Опашката е средна дължина, при някои представители е и по-дълга, заострена в края. Козината е къса и мека. Отметите върху нея контрастират с базисния цвят не толкова силно колкото при сиамката. Окраската е получила наименованието “норков тип”, тъй като по структура и цвят напомня на това животно. Американските стандарти разграничват четири базисни окраски: натурална – базисният цвят е светло кафяв, а петната са тъмно шоколадови, бакърена – базисният цвят е червено-кафяв, а петната са тъмно шоколадови, шампанско – базисният цвят е наситено бежов, а петната са светло кафяви, синя – базисният цвят е сиво-син, а петната са тъмносиви. Тонкинската котка е подходяща за семейства с деца и други домашни любимци, и за сами живеещи хора. Поради своенравния си понякога характер, желаещите да отглеждат такава порода трябва да имат опит в отглеждането на котки. Тя е много социална и има нужда от постоянно внимание. В противен случай може да направи много бели. Това е много интелигента, любопитна, игрива, гласовита и активна котка. Трябва да се кръстосва с котки от същата порода или от друга, която е активна колкото нея. Представителка на породата държи рекорда за най-голямо котило - 19 котета. Тонкинките са предразположени към гингивит, но имат дълъг живот и отлично здраве.

ШАРТРЬОЗ

Шартрьоз (на френски: Chartreux, на немски: Kartäuser), наричана още картезианска котка или картеузер е порода котки с къса козина, създадена във Франция.Предците на шартрьоза произхождат от страните в Близкия изток (Сирия, Иран, Анадола), където тяхната гъста, кадифена козина ги е предпазвала от тежките климатични условия. По време на кръстоносните походи са пренесени във Франция. През 16 век такива котки били отглеждани от монасите от картезинския орден (в манастира Гранд Шартрьоз). Около 1550 поетът Жоашен дю Беле посвещава на картезианската си котка Бело следната строфа:

В сребристосива козина увита

Гладка и сияеща като коприна

Волно тя лежи по гръб.

Котката на Шарл дьо Гол била от тази порода. Породата е призната през 1939 г. В наше време понякога се бърка с корат и руската синя котка. Първите екземпляри на шартрьоз били със зелени очи. Чак през 20 век тази порода придобила прословутите си медножълти очи. Телосложението е плътно и здраво. Мъжките екземпляри достигат маса 6-7 кг, а женските - 4-5 кг. Козината може да има оттенъци на синьо, но се предпочита светлият сиво-син тон. Носът и краищата на лапите имат такъв оттенък, а често и кожата е леко синкава. Котетата се раждат със сини очи, които с времето преминават в сиви, докато придобият окончателния медножълт цвят.

БУРМИЛА

Бурмилата е домашна котка, чийто произход води към Великобритания. Тя кръстоска между персийска чинчила и бирманската котка. Тя се е получила съвсем случайно. Персийката чинчила на име Санквист и бирманката Фаберг били в очакване на своите партньoри за кръстосване. Но една вечер чистачът забравил да заключи клетки и резултатът е на лице. Бурмилата е със средни размери на тялото. То е мускулесто, главата е кръгла, а очите са зелени или сини. Козината е в различни цвето варианти – кафяв, шоколадов, лилав, черен, син, срещат се и червен и кревмав също. Бурмилата е призната от ФИФЕ. Тя е много привързана към собствениците си, социална и игрива. Разбира се добре с деца и с други животни.

ЯПОНСКИ БОБТЕЙЛ

Японският бобтейл е известен отдавна в страната на изгряващото слънце. Той е почитано животно и се смята, че е символ на късмет и щастие. По всяка вероятност тази порода е пренесена от Китай в Япония, като подарък от китайския император за японския. Съществува легенда за това как японския бобтейл е останал без опашка. Когато се топлил до огъня веднъж, опашката му се подпалила, тъй като стоял много близо. Той тръгнал да бяга през града и така опожарил много къщи. Наказанието на императора било отрязване на опашките на всички котки в града. В САЩ тази порода е призната през 1976, но в Европа все още не е. Най-характерната черта на тази порода е усуканата опашка. Тя е дълга 12-13 см, но тъй като е усускана изглежда много къса и изглежда дълга не повече от 2 см. Опашните прешлени са скъсени под влиянието на определен ген. Опашката е покрита дълги косми, които стърчат на всички посоки. Тялото е средно голямо, мускулесто и набито. Задните крайниците са малко по-дълги от предните. Носът е дълъг и прав. Очите са големи, овални и широко разположени. Скулите са високи. Окраската е много разнообразна, като цветовете трябва да са наситени. Най-често срещана е т.нар. окраска ми-ке – черно-червено-бяло. Женските тежат между 2,5 и 3,5 кг, мъжките между 3,5 и 5 кг. Японският бобтейл е подходяща порода за домакинства с големи деца и други домашни животни, за сами живеещи хора, на най-вече за хора с опит в отглеждането на котки. Той е много интелигентна, която лесно се обучава. Обича да играе във вода. Женските нямат голямо котило. Японският бобтейл се отличава с добро здраве. Продължителността на живота му е 15 – 18 г.

МАНКС

Манксът е приятел на хората от много столетия. Името му произлиза от о-в Мен в Ирландско море, където се появила многобройна популация на такива безопашати котки в резултат на естествена мутация. Има много легенди, свързани с най-отличителния признак на тази порода – липсата на опашка. Една от тях гласи, че когато Ной затварял вратата на ковчега, манксът си играел, не успял на време да се прибере и останал без опашка. Представителите на породата имат набити и здрави тела. Козината им е къса или дълга, с два пласта, а окраската е в различни цветове. Дългокосместият вариант е регистриран от ТICA с името кимрик. Главата на манкса е доста голяма, кръгла с изпъкнали бузи. Очите са големи и кръгли, а цветът им хармонизира с останалата окраска. Носът и ушите са средно големи, като ушите са много отворени, леко заостерни и широко разположени. Гърбът е къс, крайниците са силни и издължени. В мястото където започва опашката има вдъбнатина, наречена рампи. Генът на късата опашка е доминантен. Хората, отглеждащи такава порода, трябва да внимават при развъждането, защото при кръстосване на мъжки и женска, при които липсва опашка, често се раждат мъртви котенца. Манксът се придвижва чрез скокове, заради специфичния строеж на тялото. Това е причината, англичаните да го наричат заешка котка. Той не може да се катери по дървета и да скача от високо. Манксът е подходящ за хора, които за първи път ще отглеждат котка, за семейства с деца и други домашни животни. Той не обича местенията от едно жилище в друго, за това не е подходящ за хора, които често менят адреса си. Това е добронамерена, социална и интелигентна котка, която се привързва много към стопаните си. Понякога има странно държание - следва господарите от стая в стая и обича да гони топчета, като кучетата. Той е много игрив, обича да преследва всичко – както някакво животно, така и вятъра. Обикновено манксът не е шумна котка. Някои представители обичат много водата и къпането не е толкова сложно. Късокосместият вариант изисква много по-малко грижи за козината, от колкото дългокосместият – той трябва да се сресва и изчетква два - три пъти седмично. Здравословното състояние на представителите на породата е отлично.

ОЦИКЕТ

Оцикетът е сравнително нова порода. Получена е през 1964 г. във Вирджиния от кръстосването на абисинска със сиамска котка. В едно котилата се появило коте с цвят на слонова кост, изпъстрено с петънца в канелено, чиято окраска много напомняла на дивата котка оцелот. От там произлиза и името на породата. Това е първата порода домашни котки, които са селектирани с цел диво излъчване. Оцикетът е признат от TICA и CFA през 1987. Представителите на тази порода са сравнително едри –теглото им варира между 5 и 7 кг. Тялото е издължено, стройно и елегантно. Крайниците са средно дълги. Главата е с клиновидна форма. Ушите са високо поставени и заоблени в краищата. Очите са със златист цвят и бадемовидна форма. Опашката е дълга и тънка. Окраската е с петнист рисунък. Срещат се 12 цветови варианта – син, синьо-сребрист, шоколадов, шоколадово-сребрист, светлокафяв, светлокафяв-сребрист, бежов, бежово-сребрист, бледо лилав, бледо лилав-сребрист, сребрист и бежово петнисто теби. Оцикетът е подходящ за семейства с деца, за сами живеещи хора и домакинства с други домашни любимци. Собствениците трябва да имат опит в отглеждането на котки. Той е социален и приятелски настроен. Представителите на тази порода са много ласкави и игриви. Лесно научават основни команди и трикове. Оцикетът притежава ловен инстинкт и обича високите места. Не е много вокална котка. Козина му се поддържа лесно. Тъй като е предразположен към гингивит и натрупване на зъбен камък, зъбите му трябва да се мият редовно.

ХАВАНА

Хаванската котка е рядко срещана, изкуствено създадена порода. Това се е случило през 50-те години на миналия век. Група английски селекционери започват програма по възстановяването на изцяло кафявата котка, спряно между двете световни войни. Изполвани са за целта черни домашни, сийл и шоколад колор пойнт (типичната окраска) сиамски котки. Името си хаванската котка дължи на шоколадовия цвят на козината. През 1958 г. тя е призната като отделна порода – източно кафява котка. През 1971 г името на породата се сменя на хаванска, т.к цветът на козината й много наподобява цвета на хаванските пури и окраската хаванските питомни зайци. Козината на хаванките е лъскава, едноцветна във всички оттенъци на кафявото. Преливането към черното се счита за недостатък. Главата е издължена, клиновидна със скосено чело. Меката част на носа и мустаците са с цвета на козината, възглавничките на лапичките са розово-кафяви. Ушите са големи и широко разположени. При някои индивиди изглеждат много големи, защото от вътрешната част са много малко окосмени. Очите са леко дръпнати, с форма на бадем и наситен зелен цвят. Котките от тази порода са подходящи за отглеждане от възрастни хора, които могат да отделят достатъчно време за домашния си любимец, за семейства с пораснали деца и за хора, които за първи път ще имат котка. Хаванската котка не обича кучета, поради тази причина идеята да се отглежда в такива домакинства не е добра. Лесно се привързва към определен член от семейството, но не отбягва и осталите. Тя е много интелигентна, общителна и игрива. Не обича да остава за дълго сама. Обикновено раждат между 2 и 3 котенца. Рядко боледуват и живеят сравнително дълго – 13-17 години.

КОРНИШ РЕКС

През 1950 г. в Корнуел, Англия в котилото на домашна късокосместа котка се появило необикновено коте в кремав цвят с дребни къдрици по козината, резултат от естествена генна мутация. Името рекс получил от подобна порода зайци. Породата е призната от всички асоциации. Корниш рекса се отличава с големи уши, високо поставени и широки в долната си част, които изпъкват на малката му глава. Очите са големи, с бадемовидна форма. Цветът им е в тон с окраската на козината. Тялото е издължено и мускулесто, а гръбнакът извит. Крайниците са дълги и стройни. Опашката е тънка и дълга. Представителите на породата са хрътките в света на котките. Имат много елегантна осанка и са известни още като котешките супермодели. Срещат се всички цветови окраски на козината. Козината е къдрава, много къса и изключително мека - това е една от най-меките на допир котки. Корниш рексът е подходяща порода за семейства с деца и с други домашни любимци. Той е много активен, общителен и обича да е в център на вниманието. Като се радва, подобно на кучетата, размахва опашка. Поради късата козина не е добре да излиза навън. Трябва да се внимава с храненето, т.к. той е много лакома котка. Предразположен е към проблеми със сърцето и щитовидната жлеза, но се отличава с добро здраве. Продължителността на живота му достига 20 години.

ДЕВОН РЕКС

Девон рексът се е появил случайно, при кръстосването на мъжки с къдрава козина и женска с права козина през 1960 г. В котилото имало едно къдраво котенце, което било осиновено от любителя на котки Берил Кокс. Той кръстил котето Кирли. Кирли бил кръстосан с женски корниш рекс с цел да се получат къдрави котенца. Но реултатът били котенца с права козина. Селекционери определили различните гени, определящи къдравата козина при корниш рекса и девон рекса. Новата порода е наречена девон рекс, на името на мястото където се родил Кирли – Девон, Англия. Породата е регистрирана от всички асоциации. Девон рексът има стройно и мускулесто тяло, със средни размери. Главата има клиновидна форма с големи уши. Очите също са големи и широко разпложени. Козината е къдрава и много мека. Окраската се среща във всички цветове. Крайниците са дълги и стройни. Девон рексът е подходящ за хора, които искат да отглеждат котка само вкъщи, за семейства с деца и други домашни животни, както и за сами живеещи хора. Той е много интелигентна и привързана котка. Обича игрите и е много активен. Той дава и очаква да получи много внимание и любов.

ШОТЛАНДСКА КЛЕПОУХА

Шотландската клепоуха котка е резултат на естествена мутация. Нейната история започва през 1961 г. в една ферма в Шотландия, където е намерена клепоуха котка - Сузи, приличаща на сова. В нейното котило се родили две котета, с уши като нейните. Съседният фермер, Уилям Рос осиновил едното коте и започнал програма за развъждане на тези интересни котки. Шотландската котка е широко разпростанена по целия свят. Американските организации на любителите на животни признаха породата през 1978 г., но ФИФЕ все още не я е признала, заради проблемите, които предизвикват клепналите уши – чести, инфекции, глухота и др. В шотландската клепоуха котка всичко е закръглено – тялото, главата, лапите. Женските представители тежат между 3 и 4,5 кг, а мъжките между 4,5 и 6,5 кг. Имат големи, изразителни очи. Космената покривка се среща във всички цветови окраски и в късокосмест и дългокосмест вариант. Тя плътна и елaстична. Опашката е дебела и средна на дължина. Всички малки котенца се раждат с прави уши, които след първия месец стават типичните за породата. Поради добрия си нрав, шотландската клепоуха котка е подходяща за семейства се деца, за сами живеещи хора с други домашни любимци и за хора, които за първи път ще отглеждат котка. Тя предпочита повече да спи в скута Ви, отколкото да играе. Лесно се адаптира към нова среда. Обича компанията на хора и много се привързва към стопаните си. Козината на дългокосместите представители трябва да се изчетква 2-3 пъти седмично, за да не загуби блясъка си. Редовно трябва и да се почистват ушите, защото породата е предразположена към ушни инфекции.

СФИНКС

Сфинксът е получен в резултат на естествена мутация през 1966 г., в Торонто, Канада, където в котилото на домашна котка се родило безкосмено коте. Наричан е още и лунна котка. Смята се, че безкосмести котки са имали още ацтеките, а по-късно и мексиканците. Представителите на тази порода всъщност не са съвсем голи – тялото им е покрито с много нежен мъх, а по протежение на гръбнака, по краката и края на опашката имат редки, с дължина около сантиметър кръгли косъмчета. Сфинксът няма сетивни косъмчета. Главата има клиновидна форма, носът е къс, очите са дълбоко раположени и леко скосени, с жълт или златист цвят, ушите са големи, широки в основата и леко заострени в краищата. Тялото е късо с тънки и стройни крайници, и тънка, заострена в края опашка. Окраската на козината може да бъде във всички цветови разцветки. Сфинксът е подходяща порода за семейства с деца, за сами живеещи хора, които имат и други домашни животни, но най-вече за хора с опит в отглеждането на котки. Той е изключително интелигентен и заема челното място в класацията за най-интелигентните породи котки, обича игрите и се привързва много към господаря си. Поради липсата на козина през зимата трябва да се пази от измръзване, а през лятото от слънчеви изгаряния. Трябва ежеседмично да се къпе, защото кожата му се омазнява. Сфинксът е рядко срещана порода, защото трудно се размножава.

МЪНЧКИН

Мънчкинът е сравнително нова порода. Получена е в резултат на естествена мутация в щата Луизиана в началото на 80-те години на миналия век. Късите крайници, характерни за тази порода, са следствие на рецесивен ген, виновен и за късите крака при дакела и басета. Сандра Хоченедел намерила черна бременна късокрака котка, живееща под едно ремарке. Нарекла я Блекбери. Половината от котилото на Блекбери били късокраки котенца. Едно от мъжките котенца в това котило – котаракът Тоулоуси, поставил началото на селекционна програма за обособяването на отделна порода. За съжаление тя не е призната още от всички котешки асоциации, т.к. късите крака се приемат като недостатък. Тялото на мънчкина има нормални пропорции. Срещат се дългокосмест и късокосмест вариант на породата. Козина може да бъде във всички разцветки. Мънчкинът е подходяща порода за семейства с деца, за възрастни, сами живеещи хора и за такива, които за първи път ще отглеждат котка. Въпреки късите си крайници е много подвижнa и може да скача върху ниски дивани и маси. Мънчкинът е много социална и игрива котка, която има нужда от постоянно внимание. Дългокосместият вариант има нужда от грижи от основни грижи за козината, за да не загуби блясъка си.